Португалия е най-старата национална държава на Иберийския полуостров и една от най-старите в цяла Европа.
Притежава богато, моряшко минало, превъзходни плажни курорти и пейзажи, увенчани с маслинови горички, ложя и житни полета.
Португалия се дели на сухопътна и островна част, като последната е автономия. Към нея влизат Азорските острови и островите Мадейра.
Често границите, начертани от хората, разделят територии, които в продължение на векове са били едно цяло. Разделят реки, морета, океани, за чиято мощ същите граници едва ли имат значение. Разделят природа, чиито обитатели не признават никакви прегради и се реят свободни в небесата или преминават през горите, хълмовете и планините. Между южните части на Португалия (Алгарве) и Испания (Андалусия) тази граница е вековна и върви в по-голямата си част по една от най-красивите реки на Иберийския полуостров – Гуадиана.
Пътуванията са за това – да събират хората, историите, легендите и митовете, общите традиции, ястията и уважението един към друг.
Ал-Гарб, “Запада”, на някогашните арабски владения на този полуостров – предлага пътешествие из местата, където сред обграждащите ги неповторими природни гледки, океана, слънцето, живеят ведно с културата, изкуството и тези, на които е отредена честта да са част от тези земи и да посрещат, както винаги са го правили, гости от цял свят.
Най-южният район на Португалия, Алгарве е и един от най-красивите и интересни в цялата страна. Предпочитано място за лятна почивка на португалците и гости от цял свят, но криещо в себе си много от онази красота и автентичност, която може са се усети само отбивайки се малко по-навътре от райските плажове и океанската шир.
Отвъд прекрасното крайбрежие, спиращите дъха, скулптирани от вятъра, водата и слънцето скали и десетките видове цветя, Алгарве “ревностно” крие своето друго лице: десетките малки градчета, в който историята и легендите оживяват; природните паркове; ниските си планини, по които се простират докъдето ви стига взора портокалови и маслинови дървета.
От другата страна на човешки очертаната граница е Андалусия – величествена и вдъхновяваща природа близка до всеки, дръзнал да я открие или преоткрие. Изпълнена с история за мощ и мореплаватели, за златни години и архитектурни шедьоври, за изкуство, музика и вяра. Две земи, които са били едно.
Едно цяло, често възхвалявано от писатели, поети и пътешественици, най-известният от които е вероятно владетелят Мухаммад ибн Аббад ал-Мутамид – роден в Бежа Португалия през 1040 г. владетел на Силвеш, Алгарве и на Севиля, останал в историята със стиховете си, любовта към поезията, изкуствата и науката. Нека тръгнем по стъпките, останали след него и ни водят неговите стихове “Освободете радостта! Нека тя властва! Забравете нетърпението, което изтезава сърцето. Толкова много мъки могат да бъдат премахнати с нея! Животът е шанс, смело напред!“
Bem vindos, Bienvenidos или просто – Добре дошли (отново) на юг!