След закуската ще се отправим към древния град Патара - един от най-важните и най-старите градове на Ликия. Патара е една от привлекателните дестинации на Анталия със своя древен град и 18 км великолепна плажна ивица. Завладявайки посетителите с естествената си красота, Патара се откроява и с археологическите си ценности. Древният град, който привлича вниманието със своята привлекателна архитектура, се простира на широка площ от източната страна на пристанището. Името на града се споменава като Патар в хетските текстове от 13 век пр.н.е. На входа на града има гробници от римския период от ликийски тип. Триумфалната арка ще ни приветства с впечатляващата си архитектура, състояща се от три "очи". Няма да пропуснем банята Хурмалик и трикорабната пристанищна църква. Там ще видим и така наречения "пътеводител", показващ разстоянието между ликийските градове. Археолозите твърдят, че това е най-стария и изчерпателен пътен знак. Ще поспрем и пред театъра в най-южния край на града върху Кършунлу тепе, от което се открива прекрасна гледка над града. Градът има и още една баня, но от друг период - банята на Веспасиан, чиято дата на построяване е посочена като 69-79 г. сл. Хр. Ще стигнем до нея, вървейки по изумитена павирана с мрамор главна улица. Житницата зад блатото в северозападната част на хълма е една от монументалните структури на Патара, която е оцеляла и е построена от император Адриан и съпругата му Сабина през 2 век сл. Хр. На север от театъра ще видим сградата на парламента, където Патара, столицата на Ликийската лига, е била домакин на срещи. Известният мислител Монтескьо в своята книга "Духът на законите" показва формата на управление на Ликийската лига като "най-съвършения пример за република". Величествената парламентарна сграда на столицата Патара позволява прилагането на тази първа „най-съвършена“ форма на управление, известна в историята. Византийският замък, който е сред важните структури за периода, ще ни покаже своето величие с широките си стени, разположени отвъд улицата. Ще видим още Коринтския храм и византийската църква. Водата на града е докарана през скалата на склона на Къзълтепе - на около 20 километра североизточно. Ще видим най-монументалната част от водния и път, наречен „Делик Кемер“ . Великолепният театър Патара, който години наред беше скрит от пясъците, вече е почистен в резултат на археологически проучвания и е готов да ни "посрещне". Патара, който е бил един от най-важните градове не само в Ликия, но и в Анатолия в тристагодишната история на Римската империя, е устоял на разрухата на времето и предизвиква възхищение от всички, които го посетят. Патара и Ликийският съюз продължават да бъде пример за това как е възможно да се постигне добър живот за населението в тясна връзка с природата, чрез обогатяване с култура и търговия, добра демократична структура и идеали.Продължаваме към Ксантос - най-големият и значим град в Ликийското кралство, известен с богатата си история и културно наследство. Ксантос е бил столица на Ликия и важен център за царската власт и религиозността. Предполага се, че първото селище тук е било създадено още през 1200-та година преди новата ера. Ликийските войски са участвали в троянската война водени от военачалник от Ксантос. Причината е, че народът на Ксантос е бил войнствен и храбър. След всяко нашествие Ксантос е бил възстановяван. По време на римската империя градът е бил разрушен от Брутус, бил е отново построен от римския военачалник Антоний, а в периода на римската империя дори става епископски център, но след започването на арабските нашествия е обезлюдял. Първите монументи, с които ще се "срещнем" са порта от елинистичния период и акведукт построен в чест на римския император Веспасиян. Недалеч от него се намира това, което е останало от великолепния паметник на Нереидите, голяма част от който е бил отнесен през 1841-42 година с кораби в Англия. Сега този паметник е изложен в Британския музей. Отминавайки руините на крепостна стена ще стигнем до ликийските гробници, считани за символа на Ксантос, за да сигнем до акропола на града, в който ще видим гробници с лъвски глави.Последният обект, който ще посетим днес е древния град Летона, намиращ се сред приказни водопади. Първите следи от селище в района датират от 7-ми век преди новата ера. Руините открити тук доказват, че градът е бил религиозен и културен център. Тук са се организирали фестивали, а жреците са били най-високопоставените в йерархическата система на федерацията. Поетът Овидиус разказва следната легенда за Летона: Върховният бог Зевс се влюбва в богинята Лето, която забременява и търси сигурно място, където да роди близнаците си Артемида и Аполон, защото се бои от гнева на съпругата на Зевс - Хера. Накрая се настанява на пустия остров Делос който е плаващ остров, но за да може богинята да роди близнаците, островът застава неподвижен. След раждането на децата, за да се отдалечи още повече от Хера, Лето избягва в Ликия на анадолския бряг. Вълците с които се среща по пътя я довеждат до река Ксанта, днешната река Ешен. В благодарността си Лето нарича областта Ликия, от гръцката дума Ликос - Вълк. Друга легенда разказва, че река Ксанта извира, за да утоли жаждата на богинята Лето. Богинята достига до извора на реката и иска да изкъпе децата си, но местните жители я спират. Богинята се разгневява и превръща всички в жаби. Храмът на Лето е направен на мястото където според легендата са протекли тези събития. Тук ще видим още храмовете на Артемида и Аполон. Трите храма са били открити по време на разкопките започнали през 1962-ра година. Предполага се че храмът на Лето е бил построен в периода 150-100-на година преди новата ера. Именно тук е намерена изключително важната колона с надписи на арамейски, старогръцки и ликийски, които са направили възможно разшифроването на ликийския език, намираща се понастоящем в историческия музей във Фетие. Предполага се, че градът е бил изоставен поради арабските нашествия и безмилостното отношение на християнската религия към храмовете на политеистичните религии.Продължаваме към Фетие, където ще бъде следващата нощувка.